Разчиташ ли често на себе си, питам те аз?
Най-трудно в живота е сам да постигаш нещата!
Какво ли не правиш за себе си час подир час,
но много е рядко да има успех резултата!

Отдавна се знае, известно е в целият град,
че стихове пиша, което за мене е ново!
Разчитах, че скоро ще стана духовно богат,
а после животът ще тръгне прекрасен отново!

Разчитах на чудо, че аз пак ще имам пари,
разчитах на чудо, че аз пак ще имам любов,
на чудо разчитах за своето здраве дори
и как за живота отново ще бъда готов!

Самичък постигах аз всичко когато бях млад
и мислех, че аз ще се справям със още неща,
но скоро разбрах, че съм тръгнал отдавна назад
и трудно ще бъде, защото дойде старостта!

Разчитах на чудо, че пак ще се чувствам добре,
не исках да бъда аз стар, неприветлив познат,
разчитах на чудо, щом някой по пътя ме спре,
да каже: я виж го, изглежда той много по-млад!

За всичко разчитам на чудо, това е така,
защото не мога със нищо аз сам да се справям,
болят ме краката, боли ме едната ръка,
болят ме главата, гърдите и всичко което остава....

Разчитам на чудо! Какво ли не съм преживял,
късметът отдавна не иска до мене да спре
но въпреки всичко, което съм вече разбрал,
разчитам на чудо, че всичко ще тръгне добре!...

Разчитам на чудо, че пак ще живея с мечти,
че пак ще се върнат онези отминали дни,
в които си спомням, че имаше нежни жени,
с които се срещах и често обичах преди!...

Разчитам на чудото! Има ли днес чудеса?...
Не! Няма. И няма да върна онези неща,
но стига да можех да върна поне младостта,
забравям за друго, единствено трябва ми тя...