Не съм ли много своенравен
щом търся винаги успех?
Животът ми не беше равен,
а беше костелив орех...

Така ли някой ме възпита
да бъда между всички пръв,
в живота никога не питам
каква е хвърлената стръв...

Не знам какво ще ми се случи
но искам да вървя напред,
от Моцарт много съм научил
и станах затова поет...

И после писах дълги нощи,
забравих моята жена,
почука на вратата снощи,
но аз погледнах настрана...

Така изминаха години,
какво ли ставаше със мен?
Животът лесно ме отмина
и просто нямах хубав ден...

Дали до край съм изоставен?
Дали ще има интерес?
От всички вече съм забравен,
не стигнах никъде до днес....

Но ето ме, че още пиша,
живея с всеки нов куплет,
по-важно е човек да диша,
какво е да вървиш напред?..

Аз общо взето провалих се,
да бъда пръв не се заклех!
Човек не винаги стреми се
да има слава и успех....

Но сигурен съм, че след време,
дори и в следващия век,
ще ме хареса някой мене,
ще каже: „Брей, какъв човек!“