Когато кажем „вече няма време“
животът си не можем да го спрем,
пропуснато е нещо да се вземе,
пропуснали сме нещо да дадем!...

Неоценимото ни време ни измъчва,
направихме ли нужното и днес?
В очите безпокойство се излъчва
каква ли ще е следващата вест?

Когато се оглеждам съм тревожен,
лицето ми е сбръчкано навред,
изобщо аз изглеждам невъзможно,
това е моят стар и нов портрет....

Аз знам, че остарях неотменимо,
различен съм сега, а друг съм бил,
защото времето неоценимо
портретът безпощадно е сменил!...

Неоценимото ми време отминава,
аз бързам да не губя нито час,
а точно то, безмилостно оставя,
най-тъжните следи за всички нас!...

Със времето не искам надпревара,
не бързайте, не тичайте напред,
защото има поговорка стара,
ще дойде някой ден и твоят ред!