КрайДовиждане ми казваш и излизаш.
Часовникът си гледам. Полунощ.
Облечена си в тънка, къса риза,
ти имаш среща в тази лятна нощ...

От седмици си винаги заета,
работиш всеки ден, но си сама,
от работата трудна и проклета
не можеш да се върнеш у дома...

Довиждане. По стълбите пак слизаш
и бързаш, имаш среща с този мъж...
Не го познавам. С него, че излизаш,
по телефона ми разказаха веднъж...

Разказаха ми как си се увлякла
по същият човек на шумен бал.
Най-хубавата рокля си облякла
и той се влюбил като те видял!...

Така с жените много често става,
в семейството пристига нов човек,
съпругата на него всичко дава,
така животът става много лек...