Аз нямам повече какво да кажа!
Не исках да зарязвам стиховете,
но ще призная, имам го куража,
животът ми, във грижи ме оплете....

Аз нямам повече какво да кажа,
защото като всички остарявам,
готов съм нещо ново да разкажа,
но кой сега аз пак ще забавлявам?

Когато казвам днес, че имам грижи,
аз вярвам, че на всеки тук е ясно,
животът ми безсмислено се движи,
и там за мене няма вече място...

Разбрах най-после, че това се случва,
и аз се чувствам много неприятно,
опитвам се пак пътя да налучкам,
но нямам вече сили вероятно!

Реша ли да потърся свойто място,
не зная накъде да се обърна,
в тунелът е и тъмно, и е тясно,
и няма как назад да се завърна!

Останал съм без изход, както казват
и без да искам спирам стиховете,
не мога вече нищо да разказвам,
освен, че пак зарадвах враговете!...