Започне ли човек да остарява,
не знае колко време му остава,
но знае, че където и да ходи
във някой ден смъртта ще го споходи....

Добре ще е човек да научава,
достатъчно ли време му остава
и всичко друго той да изостави
едно добро за някой да направи?

Човек случайно вече не живее,
той дълго време учи и умее
да бъде с нещо винаги полезен,
в деня, докато слънцето залезе,
и сутринта когато се събужда,
да знае, че от него има нужда,
че хората той няма да забрави
и още нещо може да направи?

Ако човек случайно си отиде
и своето добро така не види,
ще бъде тъжно и ще бъде жалко,
защото даже да направи малко,
усилията пак ще са огромни
и всеки с благодарност ще го помни!...