Не се усмихвам, джобът ми е празен
душата ми и тя е бездна празна,
изглежда, че от всички съм намразен
и всички хора може би ги дразня!...

Един човек, когато нищо няма,
не може с нещо той да е полезен,
но моята тревога най-голяма
е пътят, че от релсите излезна....

Човек се ражда, тръгва да пътува
оставя се, посоката го води,
но често с нас животът се шегува
и някъде безцелно някой ходи...

Изглежда, че живеех неразумно
и късно е днес нещо да оправям,
около мен е весело и шумно,
но аз встрани от пътя преминавам...

Бях друг преди, а днес съм неугледен
и не харесвам как сега живея,
аз бях богат, сега съм много беден,
със всички разделих се и...със нея!

Не знам защо пред всички се оплаквам,
нещастни хора има и познавам,
от тях дори един не се разплаква,
а ето ме, че аз се просълзявам!...

За нея аз ще спра дори да мисля,
защото щом душата ми е празна,
аз няма нищо повече да искам,
каква съдба, направо безобразна!...

Накрая няма нищо да се случи,
дали да дишам, аз се колебая,
със мене нещо лошо се получи
аз мога да замина и за рая!...

Не се усмихвам, джобът ми е празен,
по пътя паднах, как да се изправя?
От времето аз вече съм прегазен
и повече не знам какво да правя!