Каква красива, прелестна жена,
нали жените вече са културни,
дошла е да гласува, чака тя,
а аз стоях пред изборните урни!

За нещо заприказвахме се там,
попитах за кого ли ще гласува,
тя искрено ми каза: „Аз не знам
дали изобщо някой нещо струва!“

„Живея във чужбина, днес съм тук,
за изборите имам аз покана,
животът ми във Франция е друг,
а в София за жалост нищо няма....“

Решихме със красивата жена,
и взехме две еднакви бюлетини,
задраска тя с писалката една,
за спомен друга взе за след години...

Гласуването бе за президент!
Модерна стана нашата държава....
Познатата повторно пита мен,
дали да се гласува заслужава?...

На тръгване, на входната врата
на президента сложили портрета.
„Приличате си много!“ каза тя
и двамата сте същи във лицето...

Той, президентът, беше моят брат!
Това разбра и моята позната,
приличал съм на него като млад,
внимателно ме гледаше жената....

Тогава изведнъж тя се разсмя,
роднина аз ще бъда с президента,
за теб ще се омъжа, каза тя,
попаднала съм точно на момента!...

Ще дойдеш ли със мене във Париж?
Вземи когото искаш ако може,
ще имаш всичко с мене, ето виж,
аз съм жена богата и заможна....

Допаднах на жената много аз,
приятели сме вече неразделни
тя беше по-приятната от нас,
но в чувствата си бяхме безпределни....

Така попаднах скоро във Париж,
а брат президент отново стана!
Във Франция е трудно да лежиш,
аз с работа чудесна се захванах!...

Историята няма сложен край!
Направихме в Париж страхотна сватба,
животът стана, както казват рай,
защото всичко свърших както трябва...