Щом хората са заедно опитват
да си разкажат нещо от деня!
Но често те за важното не питат,
а само за най-дребните неща.....

Жена ми е безкрайно любопитна,
задава все един и същ въпрос,
защо излизам и съм се усмихнал,
защо съм без чорапи и съм бос?...

Останал съм във къщи без чорапи,
обувките си чистя сам дори,
не сме били от хората богати,
обувки се купуват със пари!....

А тя сега поглежда към крака ми,
чорапът ми е с дупки най-отпред,
закърпи ли го някога жена ми,
за нея ще напиша цял куплет....

Възторжено тогава ще разкажа,
как грижи се безкористно за мен
чорапът си на всички ще покажа,
награда ще ѝ дам във този ден...

Тя въдицата иска да захапа,
награда да ѝ дам аз още днес...
Защо така се случи със чорапа?
Тя може и да има интерес!...

...............................

Обувките си лъснах и излизам!
Чорапът свалям и съм вече бос....
В обувките с чорапите не влизам,
това ми е най-болният въпрос!...

И ето я последната ми дума!
Понякога животът е дребнав,
но аз ще хвърля щедро всяка сума,
да купя нов чорап и да е здрав!