/Това стихотворение посвещавам на Диди/

Живея аз във друг модерен свят,
направил съм си къща на луната,
отдавна има там живот богат
и цялата луна ми е позната....
И там израстват вече градове,
и улици, и хубави площади,
тук няма грижи, няма ядове
и хората остават дълго млади!...

Аз често слизам и до моят град,
пътувам два-три часа до земята,
съпруга търся, имам цял палат,
да дойде да живеем на луната...

Приятел мой веднъж ме запозна
с една жена с красиво име Диди,
излизахме със нея, тя призна,
че също ми се радва щом ме види...
Сближихме се с приятната жена,
не бързаше от мен да си отиде,
показвах ѝ луната през нощта
и ето, че се влюбих аз във Диди...

Не знам къде, но някъде в града,
работи вече Диди неотдавна,
за мене е любимата жена,
приятна е и много е забавна!...

А вгледаш ли се в нейните крака
ще си поискаш нещо вероятно,
прегърнеш ли красивата снага,
тогава ще ти бъде най-приятно!...

Усмивката на Диди е една,
не може друга тук да се намери,
останеш ли със стройната жена,
като момче започваш да трепериш!
Добре, че имам винаги пари,
подаръци започнах да купувам,
във Диди, че съм влюбен си личи
със нея на луната ще празнувам....

Полека-лека имам вече шанс,
не мога мойте чувства да прикрия,
страхотни конкуренти имам аз,
но Диди знам къде да я открия?
И ето, нещо стана изведнъж,
аз виждам я там някъде в тълпата,
нали съм луд за нея и съм мъж,
аз блъскам се и стигам до жената...

И Диди се зарадва пак на мен
и каза, че ще дойде на луната,
разбрала е, че ние всеки ден
по двама правим нещо във кревата....

И Диди каза, вярно е това,
че аз съм страстна и неуморима,
най-важното за мен е любовта
и повече мъже до мен да има....

....................................

За Диди аз съм вече полудял,
дори започнах пак да я ревнувам,
какво ли не в живота съм видял,
но с Диди само аз ще тържествувам!....

Със нея си допаднахме така,
че днес сме неразделни на луната!
И всеки ден ни радва любовта
и повече не ходим на земята!...