Когато се ожених тя бе мила,
приятно се представяше пред всички,
съпруга беше тя с духовна сила,
но скоро стана много по-различна...

Започна всяка сутрин да се кара,
говори нервно, както се облича,
нали се казва в приказката стара,
кажи ми вече как да я обичаш?...

Разбира се, че ти си пак виновен,
каква ти е вината - не разбираш,
тя търси само поводът удобен,
и винаги набързо го намира!

Обича да е център на скандала,
едно и също казва го отново,
след брака самоцелно е мълчала,
а днес ме изненадва с нещо ново....

Със нея заболява ме главата,
мечтая тя да спре да ми говори,
започнах да обичам тишината,
защото тя не спира да бърбори....

По-често се измъквам аз от къщи,
разбира се, различно е тогава,
защото няма кой да ми се мръщи,
така човек и по-спокоен става!

Измъкна ли се трудно се завръщам,
във моят дом не знам какво да правя,
защото тя е все една и съща
и нищо хубаво във къщи не остава....

И казвам си, защо се колебая?
На нас ни трябва някаква раздяла,
но как да го направя аз не зная,
това жената също е разбрала...

Когато се ожених беше мила,
но ето, че жените се променят,
да бъда с нея вече нямам сила
и втори път аз няма да се женя!...