Не зная като дойде краят,
какво тогава с мен ще стане,
но искам от сега да зная,
че мойто име ще остане!....

Аз не мога да кажа все още,
колко много неща преживях.
Ако пиша за тежките нощи,
ще попитам: „Но как оцелях?“

Нещо друго аз също ще кажа,
без късмет се оказва, че бях,
имах грижи, най-тежките даже,
но накрая все пак оживях!...

Днес се радвам, че жив съм останал,
с лош късмет, но това не е грях,
да го казвам е може би рано,
но наистина много видях!...

Все пак колко ли дни имам още?
Аз не зная, но купих парцел,
ще поискам от всички ви прошка,
но това не е моята цел...

Мойта цел е следа да оставя
и до входа, във моят квартал,
някой плоча за мен да направи,
колко книги до днес съм издал!...

Тази плоча за мен да подсеща,
със приятели как съм живял,
да се знае най-важното нещо,
след смъртта, че съм пак оцелял!...