Решихме да се срещнем на морето,
не се познавахме добре до днес,
случайно става всичко под небето,
случайно проявихме интерес....

Случайно каза ти, че заминаваш,
случайно аз попитах на къде?
Тогава ти ми каза, че оставаш
през лятото цял месец на море....

Тогава аз предложих да се срещнем,
ще дойда там, където бъдеш ти,
ела, ми каза ти, ще те посрещна,
сама съм, без приятелка дори...

Пристигнах аз след два дни във градчето,
прекрасно бе край морският ни бряг,
хотелът ми се взираше в морето,
за теб си мислех дълго време пак...

Аз спомних си кои ни запознаха,
приятели се радваха за нас,
сега пред мене гларуси летяха,
и знаех, че съм влюбен вече аз...

Жадувах тук отново да те видя,
ти също беше много нежна с мен,
на тази среща като луд отидох,
това бе най-приятният ми ден....

След малко на вратата се почука,
ти влезе с непознат за мене мъж,
приятелят ми ме намери тука
ти каза, че пристигнал изведнъж...

И после него ти ми го представи,
за поздрав той протегна ми ръка,
не мръднах аз и нищо не направих,
нещата се променяха така....

Бях огорчен и страшно изненадан,
почувствах се потресен в този час!
Дали човек се ражда за да страда?
Забравих свойто име даже аз....

Наистина, от гняв се развълнувах
и казах да почакат за момент...
С едно такси веднага отпътувах,
към моят град и стар апартамент....

Прибрах се в къщи, щях да полудея,
в хотелът не оставих и следа,
добре, че се разминахме със нея,
навреме все пак случи се това!...