начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 17: НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН!

Аз нещо ще ви кажа помежду ни,
и няма да го кажа с много думи,
годините полека ги навършвам,
след старостта, животът вече свършва...

Така, че възрастта е вече злото
което ни измъчва в обществото!
Пътуваме в известната посока,
за всички ни съдбата е жестока!

....................................

Но искам още нещо да ви кажа,
което няма как да го докажа!

....................................

Не съм съгласен с вас, че остарявам,
и вижте ме, съвсем не се предавам,
аз ходя елегантен и докаран,
със старостта отдавна аз съм скаран!...

Не знам кой мисли днес, че остарявам?
Аз тази дума още не познавам!
По този повод казвам ви отново,
любовница дори си имам нова....

Това, което искам пак да става,
животът все така да продължава,
без грижи и без тежката умора,
която мъчи много други хора...

.......................................

Веднъж аз бях поканен на вечеря,
и трябваше две думи да намеря
за домакинята, да кажа все пак нещо,
защото тя направи тази среща...

Жената изведнъж ми се зарадва,
и каза, че в живота вече трябва,
да има хора точно като мене
които казват нещо, но навреме...

„Най-млад сте, то се вижда помежду ни,
а младите си служат с точни думи“,
доволна бе жената и го каза,
за мене после нещо се разказа...

За възрастта ми после всеки пита,
започнаха дори да ме разпитват,
къде работя, колко съм години,
голям житейски път ли съм изминал....

Изслушах ги, изчаках аз момента
и казах, че пред тях стои студента,
все още който днес се обучава,
и неговата младост си остава...

И казах им с какво се занимавам,
че стихове за хората създавам,
че пиша за любов и за жената,
която ме вълнува и ме чака!

Така, че аз все още млад се чувствам,
със възрастните срещите пропускам,
към младите най-често път намирам,
защото с тях най-лесно се разбирам!..

Довиждане на старците аз казвам,
да бъдеш стар най-трудно се оказва,
но този ден, добре се знае вече,
че още е за мен съвсем далечен...

.......................................

На първи поглед всичко бе прекрасно,
това, че остарявах, беше ясно,
за друго просто нямаше надежда,
не може да си вечно млад изглежда!...

book 17
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen