Събра ни непредвидената среща,
аз помня как по тебе се увличах!
Във разговора взе да ме подсещаш,
за времето, когато те обичах...

Наистина аз тебе те обичах,
припомних ти как често се напивах
с приятели и с тебе се развличах,
а после във ръцете ти заспивах...

Сега, когато си припомням всичко
отдавна ние с теб сме разделени,
нещата са далече по-различни,
настъпиха какви ли не промени!...
Защо така сме често недоволни,
когато любовта ни е събрала?
Мъжът или жената са виновни,
за дребните конфликти и раздяла?...

Наистина тогава те обичах
бях ти навлезнал вече във душата
с най-нежни имена съм те наричал,
единствена за мен ти бе жената!....

А ето днес, че нищо не остана
от връзката ни, толкова богата!...
С един приятел после ти се хвана,
а аз с една случайна непозната!...

Защо сега за миналото питаш?
Дали се случва нещо неприятно?
Приятелят ми често много скита,
но иначе държи се акуратно...

Най-вероятно искаш да си спомниш,
какво със тебе правихме в кревата,
играех си с гърдите ти огромни
и после ти се радвах на краката....

А ти лежеше, цялата примряла,
докато аз най-нежно те прегръщах,
от тези нощи вече бе разбрала,
на твойта обич с обич, че отвръщах...

Сега е друго, ти не си доволна
и новият човек не ти отива,
усетих те, ти каза ми неволно,
без ласки, че жената не заспива!..

Съгласен съм! Измина много време,
но ще намерим с тебе тайно място,
където да преспиш отново с мене,
нали преди се чувстваше прекрасно?..

..........................................

Не исках нищо повече да зная,
съблякох я и легнахме в кревата,
когато се разделяхме накрая,
„Аз пак ще идвам!“, каза ми жената...