Продадох своят нов апартамент,
той беше по-голям и по-удобен!
Друг купих за жена ми и за мен,
като цена, той беше най-изгоден....

Тристаен, малък, стар апартамент,
едната стая дадох на жена ми,
а другата е хол за всеки ден,
и третата за мене си оставих...

Животът тръгна, както всеки ден
прибирам се със асансьора лесно,
по-хубаво е тук сега за мен,
не ме закача никой много често!

Жена ми спи зад стъклена врата,
доволна е когато сме самички,
така ще става вече по света,
затваряме се, лесно е на всички!...

Тя също има някаква кола,
на сградата във двора спира често,
на някой не харесва днес това
и всеки ден й пише да се мести...

Изгасна крушката на нашия етаж,
но няма кой дори да купи нова,
фенерче нося в джоба за кураж
и светвам към ключалката отново..

Аз не обичам близост със съседи
не знам кои живеят на етажа,
мнозина са със умствени повреди,
на никой няма днес какво да кажа!

Изглежда, че са много любопитни,
но всъщност нищо тях не ги вълнува,
случайно щом те срещнат, просто питат,
това им трябва, за да съществуват...

Какво те питат, даже те не знаят,
понякога измислят си въпроси,
живеят бедно, чакат кротко краят,
във гроба никой нищо днес не носи....

Тук ще посрещам вече старините,
рожден ден имам много скоро
ще кажа на жена ми да не пита
защо на гости, няма да отворя........

Ще има ли въпроси за момента?
Добре е щом не пита никой днес!
Ако съсед звъни в апартамента,
ще кажа честно – нямам интерес!...

С две думи аз съм вече за леглото,
защото съм ужасно изморен
и ето, че до краят на живота,
ще дишам в този стар апартамент!