Пак във сняг е града, пак е зима,
и се движим в ужасната киша,
най-дебелите дрехи се взимат,
само аз продължавам да пиша....

Не излизам във хлъзгаво време,
със бастуна аз трудно се движа
никой вече не ходи до мене,
да не падна е моята грижа....

Имах среща с красиво момиче
и тогава така ми се случи,
аз се хлъзнах и дълго се свличах,
като филмов поклон се получи.

Аз се чувствах съвсем неудобно
полежах във снега на земята,
тя се дръпна, погледна ме злобно
на студа ме остави жената....

А наоколо всички се смеят,
млади хора, тук правят си срещи,
да помогнат съвсем не умеят
те забравят нещата човешки...

И така, аз лежах на земята,
никой даже ръка не протяга,
не очаквах това от жената,
като станах си тръгнах веднага!...

Два три дена и тя се обади,
съжалявам така, че се случи!....
Вече мразя момичета млади,
бях обиден, така се получи...

..........................

Пак във сняг е града, пак е зима,
неприятните дни не приключват,
но поуката вече я има
от нещата които се случват...