Аз никога не съм живял по-зле,
не помня да съм бил и по-нещастен
и всичко лошо изведнъж дойде,
какво се случи с мен не беше ясно!....

За първи път до смърт се уморих,
за първи път бях много тежко болен,
колата ми във друга се разби,
все пак, че оцеляхме съм доволен.

Продавах моят стар апартамент,
намерих най-различни купувачи,
след сделката се чувствах разорен,
от моите житейски неудачи....

Не можех вече лесно да вървя,
подпирах се с един бастун в ръцете,
какво да кажа още след това?
Покри ми се със бръчки и лицето!..

С приятелите аз се разделих,
излишно беше с някой да се срещам,
по цели нощи пишех стих след стих,
така по-леко грижите посрещах!....

Жените са по-други с мен сега,
избягват ме, аз просто съм ненужен,
обажда ми се вече рядко тя,
когато пак за нещо съм ѝ нужен!....

Да кажа мога още сто неща,
но нужно ли е да ги споменавам?
Погледна ли към своята съдба,
все повече сега се натъжавам!

Аз никога не съм живял по-зле,
не е възможно по-добре да става,
известно е дори и на дете,
щом тръгне лош, денят така остава!...