Изглежда, само любовта
ни носи щастие и сили!
Но като розата е тя,
красиво цвете със бодили...

Когато скитам из града
се сещам за различни теми,
една от тях е любовта,
познато чувство със проблеми...

Където да ни срещне тя,
ще има някаква тревога,
дали ще подаде ръка
или ще каже: „Днес не мога!“

И ако подаде ръка
сърцата бързо ще ни вземе
надеждите ни дава тя,
но само за известно време!..

И после стават две неща,
любов и ревност се преплитат!
Коя е другата жена?
За нея дълго ще се пита....

Когато дойде ревността,
за нея само се приказва,
една обидена жена,
тя нищо друго не показва...

Но вместо старата любов
тогава ражда се враждата!
Мъжът е винаги готов,
да скрие всичко от жената..

И няма чувства. Никой не обича!
Враждата между двамата е силна,
Изглежда нещо ново ги привлича,
съдбата скоро всичко е решила.....

Най-лошото което вече зная,
е двамата, когато се разправят,
а после като дойде краят
те казват, че не се познават!