Животът свърши. Кой ли ме обеси?
Нахлузиха ми някакво въже!
Приключих аз със мойте интереси,
сега се питам само - накъде?

Където и да съм е безразлично,
не ме интересува днес света,
намразил съм приятели и всичко,
зарязъл съм най- важните неща....

И ти ще ми се сърдиш вероятно,
промените във мен ще ти тежат,
поел съм вече пътят си обратно,
край мен отдавна мъртвите лежат....

Приятели, с които бях с години,
затрупани от камък и земя,
останах сам, не зная как ще мина,
последният завой над пропастта!

Защо ме гледаш? Може би се чудиш,
че аз съм станал друг човек сега,
живея както всички хора луди,
които съществуват на шега....

Ти помниш ли как шумно те разсмивах?
Аз сетих се за нашите неща,
със тебе ежедневно се целувах,
ти беше най-щастливата жена...

Сега не мога нито да целувам,
и нито да разказвам чудеса,
животът си отиде, ми се струва,
аз нямам тук какво да донеса....

Но знаеш ли, че има още нещо
щом пак съм жив и виждам светлина,
ти може би случайно се досещаш,
че аз съм изпреварил и смъртта!...

Животът ми все пак не е приключил,
макар, че аз се срещнах със смъртта,
на всеки може всичко да се случи,
но никога не става с друг това...