На тази книга „Пролог“ не написах,
ядосвам се, че идва старостта
и сериоизно вече си помислих
дали е толкова тревожна тя?..

Човек, че остарява не е тъжно,
а тъжно е единствено това,
че има непресъхващата нужда,
пак да си върне старите неща...

И после незабавно изтрезнява,
и пита той, какво ще стане днес?
От него нищо повече не става
и тази е безмилостната вест....