Най-после съм седемдесет и седем!
Лицето ми мълчи със поглед леден,
намръщен съм и със омраза гледам,
дали изглеждам вече неугледен?

Не вярвах, че до тука ще се стигне!
Не вярвах, че ще дойде тази старост!
Човек не може цяла нощ да мигне,
а мислите му пълни са със ярост!....

Аз изморих се, много път изминах,
но ето, че се вижда вече краят,
кога ще стане време да замина,
не искам аз сега това да зная.!...

Не мога нищо повече да правя,
подпирам се с един бастун в ръката,
аз борих се с разклатеното здраве,
угрижен съм и тъжни са нещата!

Разбира се, не бързам за небето,
дали ще ме изпрати някой в рая?
Ще ме изпратят някъде, където
човек не може вече да мечтае?

....................................

Най-после съм седемдесет и седем!
Да стигна сто години е възможно!
Тогава аз ще бъда пак последен,
да бъдеш пръв, това е само сложно!...