Аз отдавна съм вече свободен човек,
и живях както чувствах и мислех,
вече влезнахме в двайсет и първия век
и си правя каквото си искам!

Имам много приятели, също жени,
без приятелство нищо не става
безпроблемно минаваха моите дни,
но и злото в живота познавах..

Само с няколко думи: живея добре,
като всички и аз остарявам,
възрастта няма кой на света да я спре
аз към краят съм, но продължавам!..

Нещо стана обаче със мен изведнъж,
неочаквано просто се случи,
аз пропаднах до дъното, гордият мъж,
от тревоги, които получих...

Бях богат, но набързо аз станах бедняк,
без пари всеки мъж е нещастен,
разболях се от нещо, измъчвах се пак
и животът ми беше неясен......

Някой пак ме прокле за онези неща!
Изпреварил бях всички отдавна!
Колко страшна ще бъде сега старостта,
тя ще идва и трудно, и бавно!...

А ще плащам ли данък за моят живот?
С всички хора ли същото става?
Нямам вече пари, нито имам имот,
само нерви разбити остават!....
......................................

Нямам нужда от нищо! Пари и жени,
аз съм виждал достатъчно много,
не тъгувам, че някой светът промени,
а за здраве, се моля на Бога!...

Без приятели даже останах сега
и самотен се чувствам по малко,
а със всички промени си правя шега,
но животът върви вече жалко...

Ще живея угрижен на тази земя,
нищо хубаво няма да има
и когато удари за мене часа,
аз ще бъда студен като зима....