Настъпи изведнъж страхотна зима,
земята още снощи побеля,
какво ли друго в този месец има,
освен снегът досаден и студа!...

По булеварда има малко хора,
сега се крие всеки от студа,
изобщо помежду си не говорят,
защото са с измръзнали лица....

И ето, че случайно ме пресреща,
една забързана към мен жена,
изглежда, че направи малка грешка,
разбрах, че в мене тя се припозна!...

Когато ме достигна се обърна,
не знам дали познат във мен видя,
стопли ме, каза тя и ме прегърна,
аз не познавах младата жена....

Но тръгнахме, аз също я прегърнах,
тя бе присвила двете рамене,
оставих я за малко и се върнах,
видях едно приятно кафене!.....

Намерих малка масичка за двама
и като седнахме, тогава каза тя,
не ви познах, добре обаче стана,
че ме прегърнахте и стоплихте в студа !

Говорихме си дълго, тя попита
дали живея с някой или сам,
с въпросите си беше ненаситна
и стана интересна среща там!..

И ето, че така се запознахме,
отвън блестеше чисто бял снега
и двамата доволни явно бяхме,
че зимата ни срещна и събра...

Говорихме си дълго в кафенето
на работа дори не ходих аз,
сближихме се, погалих ѝ лицето
приятно нещо стана между нас...

Харесахме със нея кафенето,
и тя реши да бъдем често тук,
и че това е мястото където
не иска да остава с никой друг...

Събрахме се наистина внезапно,
една любов се раждаше във нас,
излезнахме навън и бе приятно,
забравихме студа и тя, и аз...