Ти вече ме упрекваш постоянно,
за всичко съм виновен само аз,
държиш се лошо с мен от сутрин рано,
най-грозно е, че повишаваш глас!...

Прилича на семейната картина,
за първи път, когато женен бях,
но слава Бога, времето измина,
забравил съм каквото изживях....

Сега нещата гледам се повтарят,
конфликти всеки ден и всеки час,
кавгите много често ме измарят,
не знам какво се случва между нас!

Не виждах за какво съм аз виновен
аз винаги държал съм се добре,
ти казваш, че проблемът е огромен,
но кой ли може теб да разбере?..

Веднъж да те изслушам ме накара,
да чуя пак голямият проблем,
оказа се историята стара,
не беше вече влюбена във мен.

Ти каза, че във тебе чувства няма,
отдавна се е случило това,
не искаше да бъдем вече двама,
раздялата бил пътят ни сега....

На всичко съгласих се аз веднага,
разбрах до теб, че има някой друг
и слава Богу, че не се налага,
завинаги да бъда твой съпруг!...