За мене шефът е човек прекрасен,
на работа той идва във зори,
понякога е нервен и ужасен,
жена му прави всичките кавги!

Той става сутрин рано със петлите,
облича се, навън излиза сам,
целта е да избяга от кавгите,
жена му е във къщи, все е там....

Тя вика и крещи, какви скандали
в семейството се правят до сега,
не може с друго тя да се похвали
освен със всяка следваща кавга....

А шефът бързо къщата напуска,
не може да понася той това,
не е вечерял, няма и закуска,
но все едно, завръща се в нощта....

От работа си тръгва по нощите,
от страшните кавги е уморен,
във събота най-лоши стават дните
започва неприятният уикенд...

Не се работи също и в неделя,
жена му търси теми за кавга,
той лъже, че отива пак при леля
поне да се избави за деня...

Отдавна е умряла тази леля,
но крие той от своята жена,
добре е да са заедно в неделя,
самотната му леля е една!

Жена му мрази неговата леля,
навремето започнала вражда,
мъжът си проследила тя в неделя
дали при леля ходи през деня....

Било за нея истинска находка,
мъжът не бил при леля си сега,
а бил с една любима на разходка
какъв гамен, безочлива лъжа!!

Вратата пак със крясък се отваря,
започва се с редовният скандал,
мъжът бил хванат в тежка изневяра
тя казвала, че всеки е разбрал!

Пиесата е вече твърде стара,
добре, че шефът всичко е видял,
жената може в гроба да те вкара,
ако жена такава си избрал!

Но жив е той! Играят в тази драма,
и шефът, и скандалната жена,
във къщи да остане време няма,
работи през деня и през нощта...