Жена ми ще подготви тази вечер,
един приятел вече съм поканил,
пристигна той наскоро от далече
и други гости имаха покани....

Започна късно нашата вечеря,
а бяхме се приготвили отлично,
жена ми готви в кухнята от вчера,
доволни бяха несъмнено всички...

Жена ми е по принцип мълчалива,
но този път реши да проговори,
приятелят ми утре си отива
и тя започна нещо да мърмори....

„Приятел имаш от голяма класа!“
- така жена ми каза за човека,
добре, че беше той на тази маса,
и вечерта ни тръгна много леко...

„Във Франция разбрах, че той живее
отдавна отпътувал е от тука
личи си, да приказва, че умее,
разказа ни за своята сполука...

Със гостите усмихнато говори,
държеше се сърдечно и човешки,
бутилката шампанско той отвори,
за всички дни изминали и тежки!“

........................................

За мен жена ми каза лоши думи,
аз бил съм невъзпитан и намръщен,
говорил съм така, каквото хрумне,
просташки съм вечерял, както в къщи!...

Така, че тази разлика огромна,
усещала се лесно помежду ни,
а пък жена ми, както беше скромна,
реши със него утре да замине!..

И тя припомни шумната ни сватба,
преди години пак съм бил намръщен,
не съм приказвал с никой както трябва,
напил съм се и тръгнал съм си в къщи...

Жена ми ме намразила тогава,
със нищо хората не са ми длъжни!
Видяха със простак, че се сродяват,
и станаха роднините ѝ тъжни...

......................................

Жена си аз изслушах търпеливо
и казах, че говори твърде грубо,
допълних после много пестеливо
в приятелят, че може да се влюби...

Аз казах, че сравнение тя прави,
но без да мисли и за още нещо,
къде живее той, в коя държава,
а аз къде и със кого се срещам!..“

„Той има във Париж страхотна къща,
а аз съм още в мойта малка стая,
той няма грижи, няма даже тъща,
а аз какво ще ям дори гадая..

Във банка той е подредил парите,
бижута скъпи и банкноти в пачки,
а аз съм само с два-три лева скрити,
и още две-три скъсани стотачки....

Той има в свойта къща икономка,
тя чисти, готви и полага грижи,
а мойта наемателка е ромка,
която в мръсотията се движи!“..

А офиса му няма да забравя,
работят хора в подредени зали,
при мен във цеха работа не дават,
не плаща никой, няма и похвали...

„На него знам коя му е жената,
живее тя в Париж като принцеса,
а моята любима от махлата
е простичка и хлябът само меси.

И най-накрая, нещо за душата!
Той десет резиденции си има,
а аз не мога с моята заплата,
да ида на море с една любима!...

Така, че аз съм груб и съм намръщен
защото с онзи мъж сме по-различни
един живее в необятна къща,
а аз се свивам в стаята със всички...