Двама души с дълъг брак,
си разменят думи криви,
той бил възрастен глупак,
тя ужасно мързелива!
Те вървят през онзи парк
и надвикват се за нещо,
тя е млада, той е стар,
без да искам тук ги срещам!
Близо аз вървях до тях,
много груби думи чувах,
че се мразят го разбрах,
но не се интересувах....
Явно са се скрили тук,
той върви встрани от нея,
помежду им леден студ,
как ли двамата живеят?

Лошо скарани са те
и любов отдавна няма,
също няма кой да спре
разправията голяма...
Той е гневен и сърдит,
тя изглежда заядлива,
между тях огромен зид,
в който всичко се разбива!...

Дълъг брак и бърз развод!
Сещам се за много хора,
как се карат цял живот,
като луди си говорят!

Същото е между тях,
мисля, че така не може,
двамата не ги разбрах,
всеки другият тревожи!...

..............................

Каза, че си тръгва тя,
стори ми се по-логично,
нещо той й обеща,
беше явно нещо лично!...

И сдобриха се сега,
ще се приберат във къщи,
спря и страшната кавга,
никой няма да се мръщи.

А след ден, до два, до три,
пак започват отначало,
пак във парка, пак кавги
черното ще стане бяло...

Имаме един живот,
винаги така ли става?
„Незабавно дай развод!“
а животът продължава...

.........................

Не участвам във кавги,
нито с някой се разправям,
времето със нас върви
и въпросите решава...