начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 18: БАНКЕТ /поема/

С жена ми сме известни,
живеем много светски,
обичаме банкети,
защото сме превзети,
там с всеки си приказваш,
костюмът си показваш,
а роклята най-нова,
за снимки е готова.
И нас ни канят често,
живеем много лесно,
държавата се клати,
но ние сме богати....

Една голяма зала,
елитът е събрала,
писатели, банкери,
дори милионери,
известни непознати,
кое ли тук ги прати?

Една жена празнува
рожден ден, но се чува,
че тя е твърде страстна,
и даже е опасна,
щом някой мъж намери,
го кара да трепери!

Жената е чудесна
и казват много лесна,
любовната надежда,
в леглото я отвежда
тя с всеки бързо ляга,
прегръща го веднага
изцяло се отдава,
каквото трябва дава!...

Аз бях във тази зала,
жената ме видяла,
отдавна сме познати
прислугата си прати,
отправиха покана
до нея да застана,
а моята съпруга,
приказваше със друга!...

Щом стигнах до жената
тя хвана ми ръката,
пошепна ми в ухото,
да идем във леглото!....

Какво сега да правя,
жена не се оставя
на всички е известно,
с жените не е лесно,
попитах аз жената,
къде е тук кревата?..

Изкачихме етажа,
какво да ви разкажа,
богата, нова къща,
жената се обръща,
целува ме в устата,
притиска ме с краката.....

Не беше млада дама,
но нищо лошо няма,
облечена ефектно,
а тялото перфектно,
тя „мили“ ме нарече
и бързо се съблече!...

Приключил бе банкета,
тя бе от страст обвзета,
добре се опознахме
и цяла нощ не спахме,
доволни с нея бяхме
напълно се разбрахме!

На утрото, след всичко,
аз станах важна личност,
във къщата останах
тя с мене се захвана,
тя бе жена известна,
държеше се чудесно
и както бе в леглото,
разказа най-доброто
за нея и живота
за мен и обществото!...

Макар и още гола,
прочете протокола,
напълни ми главата,
научих правилата,
зарадва се жената
и даде ми заплата!

А моята съпруга
е свикнала горката,
аз легна ли със друга
разсейва се жената!....

Със новата заплата
помогна ми жената
и без излишни думи,
накупих си костюми,
най-скъпите обувки,
заплащах със целувки,
да бъда мъж умея,
прекрасно беше с нея!

Умря след пет години,
но аз не си заминах,
със друга се захванах
и в къщата останах,
започнах да живея
като семейство с нея,
представих я съпруга
на старата прислуга!

А моята съпруга
замина надалече,
какво да кажа друго,
не се видяхме вече!....

Със новата живяхме,
но влюбени не бяхме,
за жалост пак се случи
инфаркт и тя получи,
такива са нещата,
отиде си жената!

Но трета се намери,
за мене тя трепери,
ужасно е грижлива
във крайности отива,
прекрасна бе жената,
работи във войската,
преспала с цяла рота,
тя майстор бе в леглото!...

И щом и тя издъхна,
животът ми заглъхна,
останах без надежда
но всичко се подрежда,
четвъртата поредна
и може би последна,
случайно ме погледна
и после с мен си легна!...

Но нещо не вървеше,
тя лошо се държеше,
изгоних я тогава,
сама да се оправя,
за мен реших въпроса,
със друга, русокоса,
която с мене спеше
и по-красива беше!...

Така една след друга,
пак взех една съпруга,
но после стана ясно,
че мойта се захласна,
във някакъв се влюби
от къщи се изгуби,
попитах, не отрече,
че влюбена е вече....

Любовникът остана
във къщата голяма,
една жена красива,
в леглото щом я бива,
тя друга участ няма,
освен да бъде с двама!...

И вече трима бяхме
и заедно живяхме,
историята цяла
известна бе в квартала
и всеки я разказва,
но тихо се приказва!

Тук разказът приключва,
все нещо с нас се случва,
полека остаряхме,
какво ли не видяхме,
преспивахме с жената
и свикнахме с нещата....

......................................

Веднъж дочух обаче,
че някой в къщи плаче,
в една съседна стая
човек на глас ридае,
разбрах, че е жената
и скочих от кревата....

Започнах да се смея,
щом влезнах аз при нея
в утихналата къща,
тя друг човек прегръща
и влюбено го кани,
в дома ни да остане!...

За мене много стана
че този мъж остана,
и нека да ви кажа,
аз грабнах си багажа,
по стълбите се впуснах,
и къщата напуснах.....

.................................

Това е вече края,
сега наел съм стая,
живея без заплата,
забравил съм жената,
но имам мисли скрити,
и тичам след жените....

.....................................

Ще тичам без умора,
така е с много хора,
така минават дните,
не можем без жените,
довиждане, доскоро,
съпруг ще ставам скоро!...

book 18
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen