Аз всяка вечер приказки измислям,
куплетите са писани от мен,
на друг да ги чета аз много искам,
но трябва ми слушател всеки ден!...

А стиховете чувствата ни дават,
и правят ни по-други същества,
човекът много често насърчават,
когато има нужда от това...

Мен няма кой сега да ме изслуша,
и приказките в книжките стоят,
подсещат ме, че ако има суша,
добре е дъждовете да валят!...

При хората това се случва също,
щом дойде суша, има и беда,
назад човек не трябва да се връща,
дори когато не вали дъжда....

Когато идва суша, тя не пита,
ще дойдат ли проливни дъждове?
Човекът не е лошо да прочита,
по две-три книжки с нови стихове....

В душата на човек ако е празно,
какво със него ти ще споделиш?
И ще отмине времето напразно,
без думи няма кой да убедиш!...

Така, че мойте книжки прочетете,
там случват се нещата по веднъж,
за всичко после пак си помислете,
то може да потрябва изведнъж!...