начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 19: САМОТЕН БРЯГ

Аз всяко лято идвам на море,
с рибарите, за да се видя пак
и там се чувствам винаги добре
в селцето с онзи тих, самотен бряг,

Но вече се познаваме и с теб!
Да ти покажа този бряг мечтая,
ще има място за един човек,
до мен да бъде, ако пожелае...

Когато мислех да пътувам аз,
не беше още лятото дошло,
тогава с теб решихме между нас
да дойдем във рибарското село...

Пристигнахме в един приятен ден,
намерих къща близо до морето,
прекрасно бе, особено за мен,
със теб да се разхождам из селцето...

Не знаеш колко хубава си днес,
аз влюбих се във тебе точно тук,
рибарите ни гледат с интерес,
не съм бил във селото с някой друг...

Самотен беше още онзи бряг,
едно красиво място до селото,
когато те заведох, падна мрак,
от пясъка направихме леглото....
Любов в морето правихме дори,
не ни попречиха в нощта вълните,
изкарахме с теб двама до зори,
край залива останаха следите...

Не знаеш колко влюбен съм сега,
не знаеш как желая да те имам,
ти вече си любимата жена,
в прегръдките си искам да те взимам!...

Не знаеш колко хубава си днес,
един самотен бряг за теб тъгува,
но имам аз една приятна вест,
че пак натам, със тебе ще пътувам....

Аз вече ще наричам този бряг,
брегът на любовта и на мечтите
и като стигнем, ще ти кажа пак,
отново, че ще бъда ненаситен...

book 19
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen