начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 19: КОГАТО ОСТАРЯВАШ

Започне ли човек да остарява,
забравят го и близки, и познати,
понякога дори го отминават,
животът му се спъва и се клати....

Децата му дори го изоставят,
те старостта не могат да приемат
от стар човек какво ще получават,
те стават други нещо щом не вземат!

Настъпват после някакви промени
и хората от тебе се отдръпват
и казваш си, не е добре за мене,
по този начин всички, че постъпват!

Оставаш сам, но ти не си учуден,
достатъчно си умен, за да знаеш,
че по-нататък пак ще си принуден
целта на всеки сам да разгадаеш!...

Защото ще те лъжат и подвеждат,
наследството ти кой ще го получи?
Нещата ти във списък се подреждат,
каквото трябва чакат да се случи!

Подобни ще са твойте кратки срещи.
Със теб не иска никой да общува!
Но питат се дали и ти се сещаш,
че няма след смъртта ти да тъгуват!...

Каквото им оставяш го прибират,
и къщата отдавна се продава,
и всичко от сега организират,
и няма нужда после да се бавят!

И без да знаеш, те си пожелават,
каквото трябва бързо да приключи,
така е, щом човека остарява,
със него всичко може да се случи!

....................................

Аз търся на света една държава,
където без проблеми остаряваш
и щом преди ти всичко си ѝ давал,
ще трябва всичко днес да получаваш!

Реших, понеже също остарявам,
към някоя планета да замина,
която други хора населяват
и всички са поне на сто години!...

book 19
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen