Срещнах те вчера!... Момичето
с черните, тъжни очи!
Питах те, как те наричат,
„Весела!” – каза ми ти!...

Весело нищо не виждах,
тъжно бе твойто лице,
явно, че имаше грижи,
нещо не беше добре!..

Беше на вид уморена,
имаше явно проблем,
може би после, след време,
нещо ще кажеш на мен...

Ти си красиво момиче!
Тъжна си, мислех си аз,
някой защото обичаш
който го няма при нас...

Питах те, ти все мълчеше,
гледаше някак встрани,
може би влюбена беше,
толкова млада си ти!....

После ми каза отново,
сякаш така, изведнъж,
нямало нищо такова,
нямало никакъв мъж!...

Слушах те леко унесен,
твойте очи пак видях,
бяха по-тъжни от есен,
болката виждах във тях...

Някак внезапно помислих,
явно те мъчи тъга,
твойта усмивка аз исках,
нея да видя сега!..

Минаха няколко часа,
скитахме дълго в града,
после на някаква маса
пихме до късно в нощта!

Срещата беше приятна!
Ти си направи шега,
каза, че търсиш приятел,
мен ли избра затова?..

Теб ти хареса до мене,
нещо разказвах ти аз,
беше за пръв път засмяна,
стана забавно при нас...

С теб си допаднахме лесно,
бях ти протегнал ръка,
ти ме поглеждаше често,
беше приятно това...

После си тръгнахме бавно
беше прохладна нощта,
заедно бяхме отдавна,
идваше пак сутринта...

Помня, че дълго вървяхме
пуст беше още града,
бяхме сами и мълчахме,
всеки за свойте неща!...

Ти ще се влюбиш ли в мене?
В теб ще се влюбя ли аз?...
Бяхме съвсем изморени
двамата в късния час...

....................................

Срещнах те вчера!... Момичето
с черните, тъжни очи!
Днес си по-друга, различна,
тъжна ти вече не си!....

Но си за мен пак момичето
с черните, тъжни очи...
Може би с теб се обичаме,
може би вече личи!..