В хотела с теб говорим дълго време
разказваме си даже и шеги,
ти казваш, че щастлива си със мене,
не чувстваме как времето лети...

Но струва ми се пак, че ти си тъжна,
усмихваш се, но повече мълчиш,
не казваш нищо, а не си и длъжна,
ръката ми усещам, че държиш...

И сякаш търсиш някаква опора,
дали в живота нещо ти тежи?
Ти казваш,че познаваш малко хора,
но срещаш ли тревоги и лъжи?

До теб седя, аз вече те обичам,
ръката си отдавна съм ти дал,
опитвам се към мен да те привличам,
и ти разказвам колко съм видял!....

И колко хора са били щастливи,
как искам и със нас да е така,
поглеждам във очите ти красиви,
и пак откривам твоята тъга!

Защо си тъжна искам да ми кажеш?
Нали си ме избрала като мъж?
Аз знам, че ти не можеш да ме лъжеш,
но нещо те тревожи неведнъж!

С живота явно ти сама се бориш,
и не е трудно да се разбере,
вратата трябва някой да отвори,
за да се влиза много по-добре!

Любима, не е нужно да тъгуваш
нали по своя път се срещна с мен?
Към тебе вече слънцето пътува,
и носи ти най-хубавият ден!

За теб аз всичко мога да направя,
приятел съм ти, всичко е наред,
аз любовта си няма да оставя
и най-доброто ще се случи с теб!

До мен бъди, това аз знам, че стига,
ръката ти е в моята ръка,
тук само нещо малко не достига,
ти как ще ме прегръщаш след това?...

Със другата ръка ще ме прегръщаш,
знам, малко неудобно е така,
на твоите прегръдки ще отвръщам,
целувай ме по-дълго ти сега!....

Една жена на никой не е длъжна!...
Когато ме обикнеш някой ден,
тогава вече няма да си тъжна,
защото ще си винаги до мен!