Най-после аз те срещнах онзи ден
и с моето спокойствие се свърши!
Допадна ми, останах впечатлен
във теб намерих аз, което търсих!

Намерих те! Вървя със теб сега,
облечена си както аз харесвам,
приказвам с теб, разбираш от шега,
приятелите даже ги намесвам...

Познанството си с теб на тях дължа,
те всички знаят колко съм прецизен,
харесвам рядко някоя жена,
в приятелството често съм капризен!

Случайно някой нас ни запозна
и се разбрахме после много лесно,
ти си една завършена жена
и с теб ми беше много интересно...

Ти си красива заедно с това,
очите ти бадемово-кафяви,
изваяна е твоята глава,
от скулптор, който най-доброто прави!

Пристъпваш със изправена снага,
вървиш красиво и се движиш леко,
обгръщам кръста ти с една ръка,
усмихната ми казваш : „По-полека!“

Това е всъщност мъничка шега,
след тези думи смееш се забавно,
обръщаш се, поглеждаш ме сега
и се притискаш в мене много бавно!

Ти си желаната от мен жена!
Дали ще ми дадеш и свойте чувства?
Оставям всичко друго на страна,
защото да обичаш е изкуство!...

Най-после те намерих, всеки ден
ще бъда с теб, така ми е приятно!
Аз искам да си влюбена във мен,
ще ти го върна после многократно!

.....................................

На ъгъла стоеше. Беше там,
където с теб решихме да се срещнем.
След малко знам, че няма да съм сам,
защото пак до мен ще те усещам!