Наскоро ние с теб се запознахме,
най-после аз почувствах любовта,
но заедно да бъдем не успяхме,
проблем за тебе стана възрастта!...

Ти спря да се обаждаш, обич моя,
реши да не поддържаш с мен контакт,
а моята любов бе само твоя,
това бе най-същественият факт!

Дори един в света да те обича,
все някакво предимство е това,
той няма да остане безразличен
към твоите тревоги до сега!...

Недей такъв човек да подминаваш,
дори да му отказваш любовта,
от него всичко ти ще получаваш,
нали си му любимата жена!...

.......................

Какво не знам за тебе, обич моя?
Намрази ли ме ти край възрастта?
Ще наблюдавам ли докрай развоя
на тези неприветливи неща?

Или завинаги от утре ще те няма,
проблем защото стана възрастта?
За „старост“ ли говорят в тази драма?
При мен все още тя не е дошла!

Без „старост“ още дълго ще живея,
защото аз съм друг човек сега,
с приятели да бъда пак умея
и взимам възрастта си на шега!

Приятелите аз не изоставям,
така е също с моята любов,
нелепите неща не одобрявам,
аз никога за тях не съм готов!

....................................

Не се обаждаш вече, обич моя!
Не ти ли липсвам, щом не си до мен?
Ти каза, че ще бъдеш само моя,
забрави ли го вече този ден?