Обичаш ли ме, питам много често,
това за мен е „важният“ въпрос!
Защото да обичаш не е лесно,
а отговорът също не е прост!..

Ако ми кажеш ти, че ме обичаш,
тогава идва вторият въпрос!
Какво сега във мене те привлича?
И отговорът също не е прост!

Разбира се, че ти се отърваваш
и подминаваш „важният“ въпрос!
Въпросът ми без отговор остава,
и отговорът не е никак прост!

Жената от любов ако разбира,
тя не обсъжда първият въпрос
и отговор съвсем не се намира,
защото той изобщо не е прост....

Тогава мойте думи аз повтарям
и пак задавам „важният“ въпрос,
но ти на мен набързо отговаряш,
че не задавам „верният“ въпрос!

И ето, аз решавам сам тогава,
че отговорът ще е много прост,
щом „важният“ въпрос не го задавам,
а ти задавам „верният“ въпрос!

Обичаш ли ме, пак сега те питам,
не искам да си отговарям сам!
Със „верният“ въпрос ще се опитам,
поне и тази истина да знам!...

............................

Но „верният“ въпрос не се задава,
за обич щом говорим между нас!
Една любов най-лесно се познава,
щом заедно сме двама – ти и аз!

„Обичаш ли?“ Така не се общува,
това не подлежи на коментар!
Когато любовта ни съществува,
такъв въпрос е вече много стар!

Аз повече въпроси не задавам!
Забравих, че съм с тебе всеки ден...
На всички много ясно е тогава,
че аз съм влюбен в теб, а ти във мен!...