Това е една история по истински случай.
И двамата бяха мои добри приятели!

Аз влюбвам се, но бързо се разделям
и никога не случвам на жени,
но време за жените пак отделям,
а нямам в любовта щастливи дни!

Приятелите днес ни запознаха!...
Отивахме във малък ресторант
и други непознати хора бяха,
на срещата ни аз пристигнах сам.

Тук срещите си правим от години,
понякога пристига някой нов,
нарастна бързо нашата дружина,
говорим си най-често за любов!

Така се запознах и днес със нея,
не зная как тя беше тук дошла
да кажа нещо повече не смея,
но беше впечатляваща жена!...

Приятна беше тази изненада,
че беше тя пристигнала сама,
тя беше много хубава и млада,
аз хванах я веднага под ръка!...

Харесахме се щом се запознахме,
не ни попречи пролетния дъжд,
до ресторанта заедно вървяхме
и влюбихме се сякаш изведнъж!

Във кръчмата бе тихо и приятно,
на масата избрахме две места,
пред всички с нея казахме внезапно,
че влюбени сме вече аз и тя!...

За чувствата пред всички си признахме,
любов от първи поглед бе това,
щастливи хора с нея вече бяхме
и всеки много лесно ни разбра...

Но както си приказвахме засмени,
един човек към нас се приближи,
той нещо каза и посочи мене,
попита я, защо до мен седи?

Погледнах я, не беше притеснена,
не каза нищо тя за този мъж,
видя се, че е много възмутена
и гневно реагира изведнъж!...

Кой може този мъж да го изгони?
- попита нервно нашата жена.
Един приятел стана, бе огромен,
повлече го с едната си ръка....

Така приключи тази малка драма,
изхвърлен беше грубият човек,
тя каза на шега, че щом го няма,
живеем във един прекрасен век!

Така започна връзката ни нежна,
случайно стана малкият скандал,
изпълнен бях със някаква надежда,
че с истинска жена съм се видял!

Обичам само хора неспокойни,
аз всичко за човека съм разбрал,
безличните жени са многобройни,
жена с достойнство вече бях избрал...

Разбрах, че този мъж не е нормален,
не го познаваше дори и тя,
но често я преследвал, бил нахален
и дълго я причаквал през деня!..

След седмица се случи нещо друго,
набързо аз със нея се разбрах,
тя беше вече моята съпруга
със нея в мойта вила заживях!

Най-после бях се влюбил сполучливо,
а тя не се разделяше от мен,
животът ни протичаше щастливо,
по-хубав беше всеки следващ ден!

Едно забравих само да разкажа,
че ми донесе тя голям късмет,
последното, което ще ви кажа,
навърших вчера аз осемдесет!