От себе си съм пак разочарован,
успехи нямам никакви до тук,
животът ми е със изсъхнал корен
и няма как да се смени със друг!

Измина време, всичко е различно,
аз младостта си бързо извървях,
сега ли да развивам свойта личност
когато тихомълком остарях?

Опитвах се! Какво не съм направил
за да постигна нещо по-добро,
след себе си следа не съм оставил
и жалко, че не ми е все едно!

Написах все пак доста много книги
те непрочетени в кашоните лежат,
до хората аз исках да достигнат,
но много малко хора днес четат....

С професията вече съм приключил.
Не ми се връща повече назад....
А бях напред и много бях научил
и бях известен, можещ и богат!

Сега съм остарял и недоволен,
върви животът с мъка всеки ден,
от няколко години аз съм болен,
и болен, и ужасно уморен....

Един планински връх ако познаваш
тогава вече ще ме разбереш.
Изкачваш се, върхът се приближава,
но за почивка трябва да се спреш...

Върхът не можеш лесно да достигнеш,
пак тръгваш, но с усилия вървиш!
В живота искаш сам да се издигнеш,
работиш неуморно, без да спиш...

Но този връх недостижим изглежда
не можеш явно да го покориш!
Отива си последната надежда,
отчаян си, замислен си, мълчиш!...

Надолу тръгваш после. Няма личност,
победа няма, няма го върхът,
на всеки днес животът е различен,
не си намерил правилният път....

От себе си съм най-разочарован,
към този връх в живота си вървях
и ето ме защо съм недоволен,
защото да го стигна не успях!...