/Аз мислех, че нещата се подреждат,
но няма вече никаква надежда!/

За мен е вече всичко безнадеждно!
Разбирам го и страшно ме боли,
държах се аз със нея много нежно,
но после тя със мен се раздели....

Какво ще стане утре, аз го зная!
Все нещо неприятно става с мен.
Дори не мога вече да мечтая,
че пак ще дойде някой хубав ден!...

С приятели се срещнах на вечеря,
обсъждахме какво ли не със тях,
отдавна бе, но сякаш беше вчера
и никой повече аз после не видях...

С години не работя, но си спомних,
че бях служител във едно бюро,
приятелите там с добро запомних,
и минах, но затворено бе то!..

Тогава спрях и влезнах в магазина.
Продават често топъл хляб при нас!
Ще купя тук една бутилка вино,
оказа се пари, че нямах аз...

Отидох да се видя със роднини,
но всеки каза, страшно съм зает,
не бях ги виждал няколко години,
на всички тях, животът беше в ред!..

А после отдалеч видях съседа,
един невзрачен, остарял човек,
той сам живее и едва се гледа,
и казах си, животът ми е лек...

Човек си прави сметка и сравнява
от него щом са другите по-зле,
по-лесно всичко лошо изтърпява
и тъжен да е, чувства се добре!..

..................................

Аз бях на булеварда доста време,
хареса ми да се разхождам там,
не стана нищо интересно с мене,
аз знаех, че останах вече сам....

Към миналото някога поглеждам,
не е животът както бе преди,
тогава имах някакви надежди,
с които аз живота си градих...

Най-лошо е, че всичко си отиде,
и няма вече връщане назад,
какво ме чака, няма кой да види,
ще стане то едва на онзи свят!...