Човек живее тридесет години,
до двадесет е още твърде млад,
след петдесет, животът е отминал,
на шестдесет се връща пак назад!..

Назад, но не към младостта си,
а там където всичко е видял,
на пътя, с който мери възрастта си,
по който е вървял и после спрял!..

Най-важно е живял ли си на чисто,
на себе си, дали си господар?
Защото по-нататък няма нищо,
освен, че ще изглеждаш вече стар!...

Това са все отминали години,
с живота няма никаква шега,
там горе небесата пак са сини,
но друг си вече само ти сега!..

Пак има твои стъпки по земята,
но не оставят никаква следа,
не те вълнуват повече нещата,
дори онази хубава жена....

Човек живее тридесет години,
които отминават като ден
и небесата пак остават сини,
но той е вече стар и уморен...