Обичаш ме, така ми каза вчера!
Сега вървим, а ти до мен мълчиш!
Аз зная любовта, че е химера,
която отдалече не личи....

Не чакам друго, но това го искам!
Защото аз съм влюбен също в теб!
Ако не ме обичаш, ще помисля,
нещата как да ги поставя в ред!

Аз знам жените, че не са ни длъжни!
Щом няма обич, няма път напред
и приказките стават много тъжни,
говорим си с объркан словоред!

Щом ме обичаш, аз ще се зарадвам!
Но мисля, че съм влюбен само аз!
Какво ли може още да ми трябва?
Приятелство пак има между нас!

Достатъчни за мен са мойте чувства,
щом аз обичам, значи съм добре,
а твоята любов ако отсъства,
ще го приема, ти ще разбереш!

Но ако има между нас взаимност,
тогава ще съм много по-щастлив,
ще срещна с теб и обич, и интимност,
и всеки следващ ден ще е щастлив!...

..............................

Аз зная любовта, че е химера,
която често даже не личи!
Ти ме обичаш, каза ми го вчера,
но днес вървиш до мене и мълчиш!