Работих вчера дълго време в къщи,
но исках и със тебе да се видя,
желанията ми и днес са същи,
при моята любима да отида!...

А беше късно! Как да те намеря?
На кино си, не е голям проблема!
За тебе само мисля си от вчера,
след филма аз ще дойда да те взема!

Помислих си за миг, че най-добре е,
със мене твойто време да минава,
обичам да те гледам как се смееш
тогава даже по-красива ставаш!

Когато ние с теб сме разделени,
аз ставам нервен, просто подлудявам,
и винаги не ми достига време,
защото с теб обичам да оставам!

В хотела като бяхме те целунах,
но беше вече толкова отдавна,
а после щом заспивах те сънувах,
как си живеем двамата забавно...

Аз вярвах, че си винаги до мене
и моята любов, че те увлича,
но ти ми каза, трябва още време,
за да реша дали да те обичам!

И после аз те виждах много рядко!
Разбирах, че съдбата ме наказа!..
Но вчера изведнъж, съвсем накратко,
че ме обичаш вече, ти ми каза!

От тук нататък промени се всичко!
На себе си от радост не приличам,
но нищо друго не е по-различно,
защото теб аз също те обичам!

По телефона с тебе не говорим
за друго нещо, може би си спомняш!
Тогава ти отново ми повтори,
че ме обичаш и това запомних!

.....................................

Завърши разговорът помежду ни!
Но нищо да постигнем не успяхме!
И станаха ненужни твойте думи,
и повече със теб не се видяхме!