Ти мойта стихосбирка си прочела,
намираш, че е много тъжна тя,
тя не е тъжна, просто писах смело,
че не харесвам хиляди неща!...

Аз не харесвам някои неща,
които са за мен несправедливи,
така е днес, нечестен е светът,
не вярваш и на думите красиви!...

Поет съм аз. И бавно остарявам.
Това ми носи истинска тъга..
Тревогите във мене си остават,
но ето, че работя до сега...

Поет съм аз. И бързо се променям.
Дали това го прави възрастта?
Посоката на пътя се изменя,
не знам къде е тръгнала и тя!...

Поет съм аз. И често сам оставам.
Приятели и близки няма днес.
Съдбата все по-лесно ме забравя,
към нищо нямам вече интерес!...

Поет съм аз. Но без пари и здраве.
Нещата са такива и са зле...
Опитвам се, но как да се изправя
подгъват се и двете колене...

Поет съм аз и много съм различен,
на никой близък не приличам аз,
Въпросът е все пак напълно личен,
не съм съгласен никога със вас!

Поет съм и за всичко се надявам!
Аз искам да съм близък, но със тях,
онези, на които им остава
да кажат само: „Дълго поживях!“

Поет съм аз. До късно вечер пиша,
за хората, макар и уморен,
защото всеки, който още диша
е може би приятелят до мен...

Поет съм аз. Защо да не остана.
до края на живота си такъв?
Последният вагон дори да хвана,
пак може някой ден да бъда пръв!..

Поет съм аз. Признават ли ме всички?
Те не изказват мненията лично!
Аз не обичам хората безлични,
страхуват се да бъдат те критични!...

Поет съм аз. И знам едно сега,
че мога нещо хубаво да кажа,
но думите превръщат се в шега,
когато няма как да ги докажа?

Аз питам, тези хиляди неща,
които мразя, кой ще ги решава?
Едва ли ще се промени света,
животът ни така ще продължава!