Нощта преля във хладна синя утрин,
но в работата пак увлечен бях,
от „днес“ набързо стана вече „утре“,
а времето как мина не разбрах!...

Очаквах този ден нетърпеливо,
защото ти пристигаше в града,
аз знаех, че все още си красива,
и пак при мен се връщаше сега...

Разбира се, че исках да те видя,
добре си спомням случаят със нас,
когато ти при друг човек отиде
и как се разделихме в онзи час...

А заедно с теб бяхме три години,
семейство, но със влюбени сърца,
животът мисля бързо, че премина
когато вече имахме деца...

И после изведнъж се разделихме,
ти влюби се внезапно в друг човек
говорихме надълго и решихме,
за твоята любов, че няма лек...

Останах сам, децата поделихме,
избегнахме кавгите между нас,
не беше тайна, двамата открихме,
към теб, че съм привързан много аз....

Сега разбрах, че онзи мъж го няма,
не исках аз причините да знам,
ти вчера се обади, беше пряма
и каза, че не трябва да съм сам...

Започна после пак да обясняваш
че още пазиш чувствата към мен!...
Какво ли нещо друго ни сближава?
Децата с нас да бъдат всеки ден!...

Ти каза от чужбина, че пристигаш
и се завръщаш в общият ни дом!
Не знам какво сега не ми достигна,
но ти ми каза всичко с леден тон....

Приех нещата! Ето, че се върна!
Децата ги събрахме пак при нас,
когато си дойде не ме прегърна,
останах малко изненадан аз!..

Отново с тебе двама заживяхме,
повтаряхме нещата от преди!
Но нещо беше станало и бяхме
различни хора в следващите дни....

Раздялата се беше отразила,
на нас и на семейният живот,
да върнеш миналото нямаш сила,
не ражда в есента дървото плод!

И после пак със теб се разделихме,
нещата бяха свършили за нас,
така, че нищо ново не открихме,
но този път се влюбих в друга аз!...