Аз виждам, колко хубава изглеждаш,
а роклята страхотно ти отива,
по улицата никой не поглеждаш,
така върви една жена красива...

След тебе тръгнах бързо и обмислях,
как да те спра и да те заговоря,
разбира се, че друго нещо исках,
но ти вървеше между много хора...

И както мислех аз какво да сторя,
един младеж видях ме изпревари,
със теб опита да се заговори,
започна с анекдоти много стари...

Тогава аз внезапно се намесих,
реших да бъда този път директен,
младежът го избутах и изместих,
и казах му: „Момче, не си коректен!“....

„Защо съпругата ми притесняваш,
сама обича тя да се разхожда!
Ти искаш с някой да се забавляваш,
но моята жена не ти подхожда“!...

Красивата жена до нас стоеше!
Тя слушаше, с младежа как приказвам,
усмихната, след мойте думи беше,
и също тя на него нещо каза!

Младежът си отиде най-безславно,
на мен жената каза нещо друго,
била разбрала, колко е забавно,
че аз съм я представил за съпруга...

Така полека се сприятелихме!
Приятелството бързо се усеща,
нещата ни сами се подредиха,
дойде така и първата ни среща!...

...............................

Поканих я и тя дойде във къщи!
А после и съпруга тя ми стана!..
На хората животът се обръща,
щастливо заживяхме с нея двама!