Заслушах се във ЛУННАТА соната,
Бетховен много силно ме привлича
и сещам се за тебе, за жената,
която дълго време аз обичам!

Животът ти е странен и объркан
и работата ти неподходяща!
Край теб мъже различни се навъртат
и поздрави безсмислени ти пращат...

Животът ти сега не ми харесва,
ти повече от други заслужаваш!
Аз знам, че днес не ти е много лесно,
защо така тогава продължаваш?

На всичкото отгоре си красива,
мъжете с тебе често се закачат,
но аз те виждам, че не си щастлива,
защото знаеш те какво очакват!

Ще трябва да си стъпиш на краката,
все някой ден и аз ще ти помогна,
обичам те, разбирам ги нещата,
за мен го правя, не за да те трогна!

Аз искам да остана твой приятел,
аз нямам страх от твоите проблеми,
разбира се, ще бъда акуратен,
когато правим някои промени!

Един ден вече друга ще се видиш
и по-различна сигурно ще станеш,
и много скоро, без да го предвидиш
с един красавец ти ще се захванеш!...

Ще ме поканиш ли на твойта сватба?
Най-скъпият подарък ще ти пратя,
ще спра и да те търся, ако трябва,
така ще свърши нашата соната!...