Отива си последното признание,
а после идва първата лъжа,
това е вече новото издание
на връзките ми с моята жена....

С приятелите рядко аз общувам,
във кръчмата, в неделя ни е ред,
напиваме се, колкото да струва,
през седмицата всеки е зает...

Аз казвам на жена си, тя се кара,
от общият ни плик пари съм взел,
да не признавам, нещо ме накара,
започнах във лъжите да съм смел!.....

Да не признавам, друго не остава,
в неделя, че с приятели съм пак,
и казах, че тогава заседавам,
във службата с началника си пряк...

Отидох аз на мач във понеделник,
обичам футбол още от дете,
жена ми изкрещя, че днес е делник
и с мачовете трябва да се спре...

Да не признавам, аз реших тогава,
на следващия мач когато бях,
аз казах, че във службата оставам,
дежурен, че ще бъда там разбрах...

На среща съм с една красива дама,
от две години е колежка тя,
поканиха ни на вечеря двама,
спечелихме награда на града...

Поканата ни беше пак служебна,
жена ми не повярва на това,
започна да се кара и не седна,
разпитваше ме както е в съда...

Да не признавам аз реших тогава,
че в службата един на друг държим,
каквото и с наградата да става,
с колежката ми заедно вървим...

До този ден аз всичко си признавах,
разказвах ѝ какво се случва с мен,
но явно аз изобщо не съзнавах,
че всичко е различно всеки ден....

Направих аз последното признание
и после казах новата лъжа,
общувах със жена си без желание,
тя друг човек направи ме така...

Полека-лека нищо не признавах,
живеех в къщи само със лъжи,
така спокоен винаги оставах
и нямаше какво да ми тежи!...