Избяга ти от мене много лесно,
за възрастта ми каза нещо странно,
че няма да ме срещаш вече често,
за секс защото питам постоянно!

И разликата в нашите години,
пред хората сега те притеснява,
задачата остава нерешима,
освен ако със мен не се познаваш!..

Да ме напуснеш, изведнъж ти хрумна,
и каза си, каквото ще да става,
но както всички знаят, ти си умна,
не си виновна с мен, че се познаваш!

Спасението явно е във бягство,
полека-лека ти ме изоставяш,
а красотата също е богатство,
животът с външността си ще оправяш!

И ти реши писмо да ми напишеш,
В СЪРЦЕТО ТИ ЗА МЕН, ЧЕ МЯСТО ИМА,
но ти, че ще живееш и ще дишаш,
съвсем сама и пак непобедима!

В ПИСМОТО ПИШЕШ, ЧЕ НЕ МЕ ОСТАВЯШ
а с грижите си друг ще занимаваш,
но няма как на мен да се отдаваш,
защото възрастта не разрешава!

Избяга ти от мене много лесно,
защото бил съм възрастен, но странно,
аз мислех да се виждам с тебе често,
любов да правя исках непрестанно!