Твърдя, че съм живял щастлив дори!
Изучих се, работих, побеждавах!
Аз взимал съм решения добри
и в повечето случаи успявах!

Твърдя, че съм живял добре дори!
Опитвах се да бъда уважаван,
направих дом, аз имах и пари,
от близките си бях окуражаван...

Аз съм живял и по-добре дори!
Ожених се, семейство бях направил...
И после дъщеря ми се роди,
дългът към нея аз не съм забравил!..

С приятели измисляхме дори
как да се справим с грижите полека,
разумни хора, честни и добри,
по-силно нещо няма от човека!

Във всичко си помагахме! Дори
когато ние мислихме различно!.
Животът свойте тайни ни разкри,
а ние бяхме искрени във всичко!

Твърдя, че съм живял щастлив дори!
В живота имах не една любима,
обичал съм красивите жени,
на този свят достатъчно ги има!

Твърдя, че съм живял добре! Дори
когато тръгнах аз да остарявам!
Приятелите казваха: „Поспри!“
Напред, че бързах аз не съжалявам!

Човек в живота трябва да твори,
стремежите си той така постига!
Аз пиша през нощта и до зори,
издадох вече двайстата си книга!

Щастлив съм с мойте стихове дори!
Какво постигнах някой друг ще каже!
Но тъжни сме, оставаме сами,
отиват си най-близките ни даже...

Каквото и да имах, бях щастлив!
За нищо до сега не съжалявам,
и бях със всички много справедлив,
до края си аз същия оставам!

Дано да се почувствам пак щастлив!
Аз мисля, че това го заслужавам!
Като напусна този свят красив,
тогава само аз ще съжалявам!